На сбогуване

Бавно си отива България от нас
никой и не чува тихия й стон
Никой не надава вик, протестен глас,
никой не отдава чест или поклон

Българин да си - не е както преди
народа сляп е, знае, но така желае
Вторачил се в парите със слепи си очи
за участта на майката-земя нехае

Циганите тук са по-добре от нас
помагат си един на друг.
А къде се чува българският глас?
Къде е на закона тежкият юмрук?-

Мафия, убийства и клане
и колко смърти скрити са от нас
на никой не му пука страда ли дете
нима за вярната посока трябва ни компас?!

Апостоли, дейци, борци за свобода!
Народът ви забрави вашия завет!
Във моите очи това е грехота,
но греховете днес са станали безчет!

Къде си вярна ти любов народна?
Помни ли те още някой?
Къде си ти Българийо свободна?
не си отивай - чакай!

БЪЛГАРИ!!!!
широко затворени са ви очите!
А българското днес загива,
неизброими са вредите,
не виждате как всичко си отива!

Не е във политиката единствено вината
силата е у народа
и само той ще промени нещата
ако излезе от лика на роба!

БЪЛГАРИЙО,
Не казвам сбогом, ти някога ще се завърнеш,
отечество, любимо, родно
и като майчица ще ни прегърнеш,
миролюбиво и свободно!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Джил
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-05-07
прочитания: 138
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46659
   Съобщения: 193315
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70119
   SMS-и: 803
   Снимки: 4752