|
Грехът
Защо не светят пак звездите? Защо и слънцето угасна? Черно, всичко потъва в мрак! Като остър нож се забива в сърцето му усещането, че всичко си отива. Виждам как иска, но не може да върне времето назад и да поправи непоправимата грешка. Сега е сам и самотата е неговият спътник в безцелното и вече обезсмислено земно съществуване. Мисълта за поредната доза стръф безпощадно е превзела съзнанието му, а в празния му поглед се чете апатия към всичко и всички. Студено е, а той е извън защитеното пространство и уюта на дома, който отдавна вече е изгубил. Сега е в мръсната и зловеща обстановка на улицата, в очакване на „себеподобни”. Всичко вече е изгубено за него, разкаянието е безсмислено, единствено намира смисъл в хероина, който се е превърнал в начин на живот. Стореният грях вече е непоправим факт. Това е грехът, отнел правото на най-висшата човешка ценност – свободата. Грях, който води до нови грешки и проблеми. Грях, който оставя незаличим белег не само в неговия живот, а и в живота на хората около него. Нито едно причина не оправдава вземането на наркотици, защото нито една ситуация не заслужава тяхната употреба. Животът на всеки от нас представлява безкраен низ от проблеми, които обхващат широк спектър на разнообразие и в стремежа си да се освободи от тях чрез наркотиците, човек сам си слага оковите на зависимостта. На лице са множество проблеми, например разминаването между ценностите, с които сме възпитавани и „новите закони”, ръководещи „модерното” ни общество, проблеми в семейството, разочарования, както и неоправдани очаквания, но света е за силните, смелите, самостоятелните, които намират възможност да се изявят сами, а не се поддават на слабостта, страха и отчаянието. Винаги има алтернатива, винаги може да се избегне грехът, защото някои грешки остават непоправими. Пътят към всеки грях е изкушението. Изкушението да подражаваш на приятеля си наркоман, който е лидерът на „бандата”, на когото се възхищаваш, който привидно има всичко, а всъщност е опустошен духовно и не притежава никаква ценностна система, който деградира с всеки изминал ден, погубвайки и тялото, и душата си и увеличавайки дозата. Или изкушението да се почувстваш „истински щастлив”, освободен от мисли, да изгубиш представата за време и пространство, да се освободиш от всякакви морални и психически задръжки. Но когато грехът вече е сторен и не можем да го променим, той променя нас самите. Става все по-тъмно… Треперещ и нервен търси в разрушеното си тяло сили за да се изправи. Гледката е ужасяваща… А началото започна с рийфъра, както и с дребните кражби, премина през кокаина, но и през въоръжения грабеж и нападения на улицата. Краят започна своето начало с хероина и с извършването на убийство. Сега отново трябва да направи някакво престъпление за да се сдобие с поредното „спасително” вещество. Времето не може да бъде върнато, както и грехът не може да бъде поправен. Разплакан, търси някой „продавач на живот”, но по това улицата е пуста, няма никой… Отчаянието му достига своята кулминация, когато не намира сили да се изправи отново и когато пред него изплува образа на онова безгрижно и чисто момче с ожулени колена, което мечтаеше да стане футболист. Колко е щастлив и как неуморно тича, преследвайки своята мечта. Но това е грехът на криворазбраната свобода и неправилно взетото решение от личността. Грехът, който доказва, че отровата е по-силна от човешкия дух и воля. Изгубил и последните си сили, той става все по-нервен и неспокоен. Вятърът е остър и пронизващ, виждам как повален на земята, бавно притваря очите си. Образът на детето с ожулени колена избледнява, отново става тъмно, много тъмно. Всичко потъва в мрак, черно…
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mariace
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-05-07
прочитания: 85
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7721
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213676
Лексикони: 2292
Коментари: 73231
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
