Живях в сънища дъждовни, а никак не обичам да сълзя... Жар бях в мислите греховни, див огън... В съвести пълзя. Атрофия на мигове съдбовни минали отдавна, незабравени ъгловати, островръхи и отровни жигосващи... Следи оставени. Калъпът не успя да побере ангелските ми крила свалени. Наказах се за чужди грехове един от друг по-несподелени. Утробата износваше ви рожбите, търгувахте ги само за мълчание. Оловно натежаваха оковите... Лицата изкривени от страдание. Ябълката на греха е само плод - вярвахте в предания лъжливи. А аз повярвах това че е живот... Мълвят молитва устни пепеливи.
