Лунно

Нощ е. Трепери самотната пейка.
Тихо дърветата в мрака тъжат,
плачат за свойта изгубена вейка.
Капят листа и в тъмата кръжат.

Даже морето безсънно будува,
страда за стари рибари безчет.
Само луната заспала сънува
своите угаснали сълзи навред.

Вятъра скита по пусти пътеки,
крие се в клоните, литва в небето.
Гонят се в мрака листенцата леки.
Огнени сълзи се давят в морето.

Щом се протегна до теб не достигам.
Своите мигове с тебе крада.
Само за кратко във мрака те имам,
моя любима далечна луна.

Произведението "Лунно" ползва условията на Криейтив Комънс договор

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as doc

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 07.05.2008 г.
прочитания: 101
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7081
   Автори: 1860
   Произведения: 39614
   Съобщения: 157326
   Лексикони: 1738
   Коментари: 54798
   SMS-и: 754
   Снимки: 4146
   online: 89

разработил: bliznaka