Тихо стъпва по лунна пътека,тихо крачи газела една.Тихо потръпва тревата под неятихо поема я цяла степта.Тъмна, нощта пази ревниво своята гостенка боязлива.Обвива я с мрак и тъма и за нея постила своята бяла луна.Тихо е, тайнствено, нежно, с тази газела, тази нощ, тази гора.Само стъпките боязливии влажният поглед, порят страхливо нощта. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------