Обичал си ме? Никога не си! Днес съм само някаква развалина. Обикнах те и още те обичам, а по лицето потича сълза!
Лъжите, обидите помня! Повярвай, не чувствам във мене сърце! След всичката болка огромна се моля и то да умре!
Тази нощ плаках и нямаше кой да орегърна! Сълзи ронех и чаках, но надеждата не можа да се върне.
Ръцете си стисках без сили и бършех очите безброй! Раните отворени отново търсеха своят покой!
Видях се отстрани даже. Животът ми беше напълно разбит! Но не можах нищо да кажа... Към нищото имаше само път! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
