БЕЗ КАПКА МЪГЛА

Влязохме в жълта кола

С надпис :

“ТАКСИ” – за народа.

Шофьора в сговор с мотора

разкриваше весело спора

за семафора

и анти човешката порода.

Ти се усмихна,

новината шофьорска

метално притихна...

Ококори зелени оченца

и от всички тъжни и цветни парченца

до мен красиво застина.

Пееше с мен

в тази Софийска мъгла.

Рееше с мен

всяка фибра, своя красива...

Автобус усмихнат

красиво ни смигна,

вратите отвори,

посрещна ни с дума добра.

Тогава ти прехапа уста

и мъжки ми каза:

“Искам прясна вода!”

Устни намокри

напои ги живително,

положи ги връз моите

и сладко отпусна глава.

Бленувахме двамата с морска душа.

Морето ни чакаше без капка мъгла!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf