В тебе се крие приказката-Превод

خبأتُ في الشعر الحكايةَ
و اختبأتُ..
و بي من التيه القديم بقية كانَتْكَ،
بي مطرٌ.. و سوسنةٌ
و بي..
ما لو عرفتُ وهبته للموتتيْن..

في الشعر تختبئ الحكاية
يجمع الأرق النديُّ خيوط ليلٍ آخرٍ
ماذا إذا انكسرت سيوفك قبل أن آتيك؟
ماذا لو تأخرت القصيدة في انبعاثتها
أو ادخرتك في عمر خفيٍّ؟؟
فيكَ تختبئ الحكاية
يجمع الأرق العصي خيوط ليلٍ..
و انتظارْ

الصمت قنديل المدى
و أنا و أنت سحابتان
تقاسمان الكون أحجية المطرْ
"أمشير" و الوجع البشير..
و القلب مُصْفَرٌّ
كوجه مدينة مغروسة في الشمس
-و الوجه اغتراب..-
لا يذكرني الغياب بمن حضرْ

من يوقظ الآن الحكاية؟
لم يجب أحدٌ..
خرجتُ لأقتفي أثري
و فصلٌ من روايتنا القتيلة لم يحاكم بعدُ..
آخرُ في انتظارٍ آخرٍ.
أنا لم يعد غيري هناك
و لم يكن غيري أنا
و أنا التي لو شئتُ كنتكَ و اصطنعتُكَ لي
و لي ما لو تشاء لكنتَهُ

قضى وقت الحكايةِ..
و انقضيتُ
و لم يزل في البعد متسع لبعد آخرٍ
و سحابتيْن..

لي زورق الذكرى..
و للذكرى الخريفُ
و للخريف مدى
و رائحة لها طعمٌ من الموت النديِّ
و كِسْرَتيْ روحٍ
و بيت..

بيتي القصيد
و موطني الذكرى
و عين صديقتي في الموت
حين تلومني
تغتابني سبل القصيدة في دمي
و دمي أحيلام تموت الآن
إن راودتُ عنكَ قصيدة أخرى
و أنا القصيدة فانصرف عنها تبارِكْكَ الرحيلَ
أنا القصيدةُ
و القصيدة لا تموت

لا بد لي
عند التقاء الحلم بي
ألا أعود..
آنستُ للذكرى شتاء قرمزيا
و التحفت البرد
تدري؟
بردها الوسنان أشهى من خمائلنا الدفيئة..
و الطريق..
أما الطريق..
فغدا يموت كما يموت العابرون عليه.
أخبرني المحبون الأوائلُ:
حين تقتربين من وتر السماءِ
سينزف الذكرى
ويزدحم المدى بالغائبين
و لن يذكرك الغياب بمن حضرء..

عَبَرَتْكَ رائحة الغياب
فمتُّ مثلكَ..
و اعْتَبَرْتُ
و للنهاية نهكة أخرى
و رائحة من الموت الشهي
و دمعتَيْنِ على وترْ..
"أمشير" يا
وتر المصير..

رب ابن لي وترا يصاحبني إذا هدر المساءُ
و دوحةً للبعدِ
أبعدُ من أحيلامي الصغيرةِ
ربِّ إنّي..
أنت وحدك رَبِّ تدرك ما بـ "إني"
فاستجبها.

В тебе се скрие приказката

Маруа Дяб
Превод: Абдулрахман Акра
-------------------------------

Скрих приказката в поезията
И аз се скрих,
преживявайки един остатък от старата заблуда,
която беше ти.
По мен и дъжд, и ружи,
и едното...
Което ако познавам,
бих го подарила на двете смърти.

Приказката се скрие в поезията.
А влажното безсъние събира конците на друга нощ.
Какво ще стане ако се счупят твоите мечове
преди да дойда при теб?
И какво щеше да стане ако поезията закъснее в сбъдването си
или те спасях в един скрит живот?
В тебе се крие приказката.
Буйното безсъние събира конците на нощта и очакването.

Мълчанието е фенер на простора.
Аз и ти сме два облака,
които споделят загадката на дъжда.
Мешир... и събуждаща болка,
и пожълтяло сърце.
Като лице на един град, заседнало в слънцето,
а Лицето е отсъствие.
Отсъствието не ми напомня за тези, които присъстваха.
Кой би събудил приказката сега?
Никoй не отговаря...

Излязох по своята диря.
Един раздел от нашата убита приказка още не е осъден,
а друг е в друго очакване.
И никой не съществува освен мен.
Аз съм тази, която ако щеше да бъде, щеше да си ти.
И щеше да те създаде.
А аз имам всичко каквото ти би желал да бъдеш.
Изтече времето на приказката.
И аз се изтекох.
А в хоризонта има още място за друго отдалечаване
и за два облака.
За мен е лодката на спомените,
а за спомена... есента,
а за есента... просторът
и една миризма с вкус на влажната смърт
и дом...

Поезията е мой дом,
а споменът ми е родина.
Окото на моята приятелка по смърт
която ме обвинява,
споменавайки поетичните пътеки в моята кръв.
А моята кръв е мечти,
които сега умират
ако флиртувам с друга поезия.
Аз съм поезията.
Тогава си тръгни
и нека пътуването да е благословено.
Че аз съм поезията,
а поезията не умира.

Трябва ми
когато ме срещне мечтата,
да не се върна.
Не съм ли алена зима за срещата?
И нали си наметнах студа.
Знаеш ли?
Дремещият студ е по-гъст от нашите топли градини.

И пътят...
Ама пътят….
Утре ще умре
както умират минаващите над него.
Старите влюбени ми казаха:
Когато се приближаваш от небесната струна
споменът ще кърви
и просторът ще се изпълни с отсъстващите.
А отсъствието няма да ти напомня за присъстващите.

Мириса на отсъствието мина по тебе.
Тогава умрях като теб
и се научих.
А края има друг мирис
и друг мирис на гъстата смърт,
и две сълзи на една струна.
Мешир... Ти си струна на орисването
Господи, направи ми една струна ако ревне вечерта...
и градинка за отдалечаването,
по-далече от малките ми мечти.
Господи,
на мен ми е…
Ти си единственият, Господи,
който знае какво ми е.
Тогава нека се сбъдне...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dr_abdul
раздел: Лирика -> Преводи
публикувана на: 2008-05-07 г.
прочитания: 86
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7281
   Автори: 1947
   Произведения: 42543
   Съобщения: 170286
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59230
   SMS-и: 762
   Снимки: 4438