Полумажорно

       Един почти перфектен ден

       изтича в мене, наранен

       от сянка тъй неуловима,

       че спира в размисъл нощта

       за странно важните неща,

       които власт над всичко имат.

       Стотици цъфнали цветя.

       Ухае свежа пролетта

        в неделна, слънчева градина.

        Сред светлина и красота

        изглежда вечна младостта.

        Секундата е тук година.

        И само в края, прецъфтял,

        стърчи божурът, разпилял

        листчетата, до днес пламтели.

        За него празникът е спрял.

         Пристига делник сиво-бял.

         Помръкват цветните недели.

          Ще има хиляди цветя.

          Ще идва вечно пролетта

          след лято, есен, хладна зима.

          И в ефимерна красота

          божурна ще е радостта.

          Но точно него няма да го има.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf