Жената (на Боби)

Има нейде там една жена,

караща ме тя света да покоря.

В стая пълна с тъмнина

като светъл лъч бе нейната снага.

Стоейки там във нищета

усетих нежна топлина

и попитах аз небето -

Дали това е нещото което

прави чудеса то между хора

и каращо ги то на воля

да се смеят във захлас

и да си стенат с нежен глас

думи там ми непознати,

та говорещи в синхрон

да ги казват с нежен стон -

Обичам те до края на света!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf