Само . . . критично

Не умея да пиша така, -

по красиво от птичите песни

да вълнувам сърцата, да спирам дъха,

да разказвам истории лесни.

Всяка сутрин над белия лист

аз се моля за думи вълшебни,

но се раждат на листа ми чист

все слова със бодли, непотребни.

Все глаголи без капчица чар

загрубели, нахални, но живи

те рисуват света немечтан,

обитаван от образи сиви.

Зная много красиви слова

и копнея със тях да рисувам,

розов облак на сребърен фон,

в който млади лебеди плуват.

Но не става - опитвам се пак,

непохватно убивам куплети

лека нощ, утре ще ми е ден

ден на неталантливите поети...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf