|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Последня кораб, Моряко!
Пада звезда,
И остава проблясък,
Там до мястото, куб от звездици блести,
Бият вълни
Нажежения пясък
И последните стъпки, моделира и скри...
С посивели коси
И с разкъсана риза
Стар моряк, изморените чайки следи,
Падат сълзи,
Присушени от бриза
А в уста му лулата, си кротко дими...
Споменът диша,
С вълните огромни,
Вътре в душата бушува море,
Вдигнал платна
На последния кораб,
Старата риза, опънал с ръце,
Беше на руля,
Вътър в косите,
Бриза се удряше с блясък в очи,
Падат сълзи
Изменени от дните,
Толкова искрени, чисти сълзи....
Там на брега
Пясък вееше бриза
Труп във вълните, чайка кръжи,
Беше моряка
с разкъсана риза
А във уста му лулата дими...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 06.05.2008 г.
прочитания: 55
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7079
Автори: 1859
Произведения: 39604
Съобщения: 155777
Лексикони: 1737
Коментари: 54693
SMS-и: 754
Снимки: 4142
online: 56
|
|
|
|
|
|
|
|
|
