Луната

Полегни сега на таз поляна
от Луната така красиво огряна.
Затвори очи и се вслушай в
нежния й глас ...

"За първи път се срещнаха на таз поляна.
Момичето сякаш онемя, а
момчето омагьосан от неземната й красота.
Заля ги водопад от нови чувства,
любов по-чиста от планинска река.
Ставаха с мисълта един за друг,
да се видят и да почувстват любовта си.
И идваха се на тази същата поляна.
И така ден след ден, година след година ..
Любовта им се спомина.
Той е с друга, тя с друг.
Забравиха един за друг, но аз тях не успях.
Толкова години скришом аз ги наблюдавах
и се радвах, че не съм сама.
А сега останах си сама една на таз земя.
Дори да ви се иска да ме няма
аз ще остана! "

Отвори очи ...
Помниш ли ?!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bunnyy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-06
прочитания: 72
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759