Синьото небе прогни до черно,светлината плахо се отдръпна,мислите умират непотребнитъмно е... а уж е съмнало....Тъмното ще тъне във очите ми -дето вчера две дъги побираха.И душата ще прелее през сълзите ми.Те затуй сълзи са - да не спират....Казват, че след време отминавало...Ами ако се откажа от помилване?!Болката е скършен край, но и начало,и едничка шепне ми да бъда силна..Болката едничка ми напомня,че ме има - празна, но пък дишаща...Как го е измислила природата?! -Щом боли те - значи още жив си!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------