Богиня край морето....

Богиня край морето плаче и лежи.
Сълзите капят, стават черни перли и
вълните бавно ги обгръщат, искат пак
зората да отвее този тъжен мрак.
Морето пита:"Лада, плачеш пак! Защо?
Поиска ли човек сърцето ти едно?"
„Човека мойто име не познава! Да!?
Измама няма! Няма спомен и сега!"
Мълчи нощта. Седи безлично, крие се!
В морето пак звезди безброй оглеждат се.
Ала мълчат откриват само мътен звук.
Пропада тяло във водата точно тук.
Надига се морето бавно като бог,
готово да превърне всеки в негов роб!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: MSMM91
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-06
прочитания: 82
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759