Огледало

Вглеждам се в огледалото
и виждам образ прекрасен,
но за мен той е твърде неясен.
Гледам го в очите и виждам празнота,
Пустош, мъка, неутешима тъга.
Вглеждам се пак - сянката плаче,
моли за помощ, никой не и отвръща обаче.
Тя се мрази от дъното на своята душа,
мрази и всички, който харесват външната и красота,
тези, които не разбират нейната съдба,
да се мисли за лоша, а да бъде добра,
да изпитва страх от себе си самата,
да вижда лошата страна, но не и добрата,
и да има само един приятел - самотата.
Оглеждам отново тази сянка непозната,
а тя протяга си ръката.
Иска да счупи това огледало,
което като затворник дълго я е държало.
И огледалото се разпада на парчета безброй,
а сянката изчезва надавайки вой. 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf