Ти знаеш ли защо сме днес така? Просто двама непознати. Защото болката във мен не отшумя, заради онази - "любовта" ти!
Разкъсвах се сама и страдах, но не показах своята тъга! Крещях, от силна болка падах, с измъчена във мен душа!
А когато се поглеждах в огледало, виждах как се ронеха мечти и миналото вече избледняло още казваше, че ще боли!
И спомените също ми крещяха! Понякога се смееха над мен дори! А ударите ти със всеки ден растяха, но ти не спря, а продължи! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------