|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дъждът е Казанова
Дъжд помилва с водни пръсти,
облаците аромат на белите акации,
нещо им шептя във тъмното,
чух ги как на рамото му плачеха.
Дълго гали и челата,
срамежливо сведени на розите
и клавиши сякаш бяха,
клавесинени, листата на тополите.
По гераниума ален,
хлъзна кадифени, жадни устни,
(виолетките едва ли,
да засипе с бистри ласки е пропуснал.)
Чувах как с копнеж сонети,
в тиха преданост, шептя в тревата,
и озонена поезия,
от ръмежни срички, писа по земята.
Цяла нощ дъждът ухажва,
обладава, моята градина,
призори, с целувка влажна,
дъхав, нежен – просто я отмина...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Еротична
публикувана на: 2008-05-06 г.
прочитания: 76
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42469
Съобщения: 167577
Лексикони: 1825
Коментари: 59127
SMS-и: 762
Снимки: 4406
|
|
|
|
|
|
|
|
|
