|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Преседнала дума
Врабчетата замръзнаха от чакане
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка. След малко знаят, пак ще мръкне.
Бездомни ще висят отново жиците.
Бледа и нащърбена луна ще щръкне,
а те насляпо ще броят звездиците. Сивото в настръхналата перушина
ще напомня, че денят остана гладен.
Не почака малко. Просто си замина,
извалял се като облак мрачно хладен. Нощта пак ги изпраща до комините,
където издимява топлината на дома,
надбягвайки се тъжно със годините,
повлякла в себе си частици от сърца. Врабчетата се радват на трохичка,
дори да е опарила за мъничко крилото.
Във друг живот не сме ли били птичка?
Гладно ми пресяда думата - защото...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-06 г.
прочитания: 85
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42756
Съобщения: 180235
Лексикони: 1842
Коментари: 59649
SMS-и: 763
Снимки: 4486
|
|
|
|
|
|
|
|
|
