Отмъстена

Не е ли време да си тръгваш прекалено дълго ти се застоя, достатъчно владееше ранената ми мъничка душа.
А тя е отдавна опустяла, забравила за надежди и мечти, когато ти реши да си отидеш, защо не каза, че така ще ме боли...
Не идвай късно осъзна, че без любов света е страшен, че трудно ще живееш от сега... за мене вече си излишен..
Не ме моли, не съм онази която преди време нарани, не виждаш ли в очите ми кафеви искрици на угасващи мечти....
Наистина мечтаех да се върнеш, бях готова всичко да простя, но сега разбирам че тъгата платих със най-високата цена...
Ти бе любов най-силната от всички и вечно мислих,че ще продължи, но времето решило беше друго... и двама ни без жалост раздели...
Тогава мислих, че умирам чувах в мислите си само онова : "Не те обичам отиди си" ти просто бе решил така....
Сега... Стоиш пред мен с наведена глава с очи забити във земята сърцето си поставяш ми в краката, но аз съм друга... не обичам, не прощавам и мълча... Ти първо опозна душата, а после стъпка я в калта.
Върви си... чу последните слова,устата ми в усмивка се преправи, бях отмъстила за това което преди време с мен направи... Затворих раната във моята душа....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: enamorarse
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-06 г.
прочитания: 61
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166444
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404