минаваме на дните през вратите и като панти във стените заковаваме се... в пролуките под праговете вперили очите без да погледнем във прозорците... намусени и вгледани във нищото до края през стените преживяваме и болка не усещаме не се усмихваме че от какво ли?! те по нас остават...
