И погледа си пак извръщам, когато погледна в твоите очи! А ти поглеждаш ме невинно и си мислиш, че не ме боли! И твоите грешки пак прощавам за кой ли път и аз не знам! Но скоро и това ще свърши, и ще си останеш сам! Ще страдам знам, ще ме боли, сама ще бродя през шумните тълпи! Но по-добре така да се влача мъртва по таз земя, отколкото до теб да не мога да се нарека човек!!