|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
КАК...
Как да запомним първата целувка,
щом вече сме забравили последната,
как устремени в пътя си към лустрото,
да забележим красотата покрай себе си,
как да усетим сродната душа,
щом нашата объркана немее...
как да изгоним дявола в плътта,
как във утробата си да засеем чисто семе,
безмислена тъгата да отхвърлим,
уплашени да не изричаме лъжите си,
замръзнали във мрака да запалим огъня,
със радостта от туй, че сме предишните,
как да преплуваме морето между нас,
и стъпили и двамата на този бряг,
учудени да видим красотата му,
завинаги на себе си да заприличаме,
как по човешки да започнем да обичаме,
целувайки се, без на Юда да приличаме.
-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --
Как искам днес да пиша за любов,
но думите фатално се изплъзват,
стихът ми пак е сух, суров,
изпаднал във излишно целомъдрие,
избяга цветната палитра пред очите ми,
отново в черно-бяло е денят,
дори не чувам песента на птиците,
единствено алармите звучат,
не искам никого да отегчавам,
с безкрайно скучен ретро стих,
ще помълча и може да забравя...
но в тишината чувам само своя вик.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 05.05.2008 г.
прочитания: 82
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158305
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 110
|
|
|
|
|
|
|
|
|
