А бяха още светли стъпалатаОт детските надежди покорени.Те знаеха какво е да си пясъкИ колко търпеливо са градени
Основите, в които да се вливат. Защото си сглобен от натрошено.Скалата с твърда вяра се разбива,Пък после се изостря като кремък...
Подъгълни са стълбите. И чисти.Отрязаният пушек спи на двора.
Коминът приютява само мисли,Които се прераждат като... хора.