Дълбоко в мислите ти...
Студено...
Студено...
Студено...
Затворена като пеперуда
в стъклен свят.
Крилцата ми
са толкова уморени
и изхабени
от блъскане в стените,
които от теб ме делят.
Дълбоко в мислите ти...
Не ми стига,
дявол да те вземе!
Очите на безразличието
колко пъти издирах
в пристъп див.
Ех, безочливо мекотело
как само ме гледа...
Присмива ми се,
за пореден път себе си строших.
Нетърпима съм,
капризно непримирима,
искам да ме дишаш,
да съм последната ти капка кръв,
искам с името ми да умираш,
от безумна страст да стенеш,
без мен да си нищо -
просто капан без стръв.
Дълбоко в мислите ти...
Дълбочината е относително понятие.
Можеш ли да измериш
колко дълбоко ще те нараня?!
Къде е дъното
на най-черните помисли?
Какво изобщо е дълбочина?
Извади ме
от дълбокото на мислите си!
Искам да съм до теб...
СЕГА