Земен път
Магьоснице дивна, древна ориснице, още ли скиташ в света като скитница, свързваш с думи разпръснати мостове, истини дириш с Христови апостоли, брънка по брънка надежди изплиташ, в черни небета съзвездия вплиташ, разпръсваш страдания, прогонваш неискреност, сълзи проливаш с болка неистова, вяра, надежда и обич даряваш, стари вражди, войни прекратяваш... Вещице стара в пространствата влюбена, властваш над царства в мрака изгубени, където в ъглите спят водоскоци, където реките са кални потоци, където лъчите на вярата гаснат, децата горките без детство порастват, където актьори с маски на феи вместо на сцена по улици пеят, а просяци мръсни одежди разкъсани с неми гримаси разпъват на кръстове... Могъща владетелко, късаща нишката на земния път, суетен живот, повярвай в сълзите, не крия въздишките, съдба си, сега си на ход.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stormbringer
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 05.05.2008 г.
прочитания: 87
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|