|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ваза с малко въздух
Орхидеята нямаше продължение. Беше едно бяло премръзнало олицетворение с листа по-тънки от съзнание. Вазата също беше безформена от влагата. Когато поставих своята орхидея вътре - тя се счупи без замисляне. Сякаш не цвете а тръни поставих във нея - така несъвместимо се обикнаха. Гледах изумен колко безсилна е гравитацията пред моята орхидея. Парченцата стъкло от счупената ваза, така и не падаха на земята. Те си стояха непоклатимо на около метър над нея и сякаш нямаше сила която да ги продължи - надолу. Боже! Как е възможно това? - гледах и не проумявах... в този миг се отвори вратата зад мен. Чу се глас. - Счупила се е, добре. Но поне почисти масата от стъклата... масата беше на около метър над земята... вазата не беше на нея - не и тази която орхидеята счупих...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Beta Blocker
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-05
прочитания: 119
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7551
Автори: 2042
Произведения: 45930
Съобщения: 202373
Лексикони: 2048
Коментари: 68574
SMS-и: 800
Снимки: 4705
|
|
|
|
|
|
|
|
|