Способни ли сте да преодолеете завистта си?

Ах, колко завиждат когато щастието те споходи! Как може да са такива хората? Толкова е тъжно, толкова отблъскващо и страшно. Дано им бъде простено някой ден...

Тъжно ми е, когато чета в очите им завист и омраза. Не могат да те понасят защото се чувстваш щастлив, защото ти е хубаво, защото най-накрая си усетил красотата от живота. Наистина е много зловещо да виждаш единствено злонамереност, неприязън.

Хората не знаят какво са преживели другите, през какви трудности са преминали, колко сълзи са изтекли от очите им, колко болка ги е сполетявала и... точно, когато се случи нещо хубаво; нещо, което за миг отмива болката и дава сили за живот... тогава се появяват тези злонамерени погледи, тази завист в сърцата им. Трудно ми е да преглътна тази истина, не мога да се примиря, че завистта се е превърнала във верен приятел номер 1 на тези, които се изправят пред трудности и мъки и във враг на тези, които са изстрадали достатъчно, за да се порадват на това мигновено щастие. Наистина е прекалено жестоко от тяхна страна.

Но... може би аз греша. Може би завистта не е толкова лоша. Знам ли ? Нямам тази "чест" да завиждам. Винаги съм приемала живота си и нещата, които са свързани с него такива, каквито са. Може би понякога съм искала да върна времето и да променя нещо... не зная... не помня... но и така да е било - не съм завидяла на никой. Всичко аз сама съм си го сторила и няма смисъл да обвинявам, да занимавам който и да било. За това, което ми се случва, колкото и да е свързано с други хора, да обхваща и тях - то все пак е мое, все пак не те са виновни, че аз самата съм го допуснала да се случи. Нали така? Тогава няма и смисъл да се сравнявам с другите. Но защо те се сравняват с мен? Това си остава загадка за мен - ха ха .

Аз съм щастлива, че мога да се зарадвам на щастието на другите независимо в колко труден период, ситуация или каквото и да е, съм. Гордея се със себе си, но най-вече с тази чиста душа. Колкото и нескромно и самодоволно да прозвучи - такава съм и винаги ще си бъда, благодарение и на хората, които най-много ме обичат и са ми дали живот. Благодарение на родителите си.

Сега осъзнавам, че наистина има за какво да ми завиждат. Има, и щом са толкова злоради, толкова нещастни - нека завиждат. Ако мислят, че нещо ще променят така - жестоко се лъжат. Но аз мога да им помогна, мога да държа ръцете им в най-трудните им моменти и да преодолеем заедно изпитанията, пред които ги изправя Бог. Мога и искам! А дали те искат? Оставям ги сами да си решат... аз винаги съм насреща :)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf