Тъжни чувства

Тъжно ми е, чувствам се сама

Душата ми е пълна с помисли различни

Сърцето ми крещи, свило се скърбящо

Плача аз сега сама и се моля ти да дойдеш пак

Глава на твоето рамо да склоня

И мъката си да удавя.

Но ти си тъй далеч сега и отново ми се плаче,

А душата ми и тя крещи.

Искам те до мене разбери

Но съществуваш ли дори?

Заблуждавам ли си се аз сега,

Има ли те наистина

Или всичко отново е една лъжа?

Жадувам спокойствие и свобода

Блянове тъй недостижими за сега.

Оптимистка ли съм сега или

Или поредната жестока реалистка?!?

Мечтите ми са отлитнали нанякъде,

Бавно забравени като  щастливите дни

Сълзите ми - запълнили дните,

Оставащи на моето сърце

Душата ми забулена в сплетни

Търси верния път към истината

Мрачния тунел е уж към края

И за щастие най - после мечтая.

2.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf