преди

Помня добре как аз се вричах

и гръмки думи, изписвах без свян.

Помня как Любов те наричах

и в душата си тебе поставих на пиедестал.

Поставих те там и благоговеех,

благодарна, че съм благословена,

благодарна, че с теб съм дарена.

Сега това ми е някак далечно

сега ми е тъжно,

тъжно някак - но не за тебе,

тъжно не и за мен,

тъжно е просто и някаква лепкава кал

сякаш ме дебне от старата лента,

в която ролите с теб изиграхме

и се прибрахме

всеки в своя свят, всеки в своя ад...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf