|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЗА ТЕБ
Когато се прибираш с личната си нищета Търсиш утеха, разяждан от самосъжаление, Чувстваш се неразбран, а се криеш зад суета - Тогава ти липсвам като нежно вдъхновение. Подтиснат трепериш, замислен над въпроси, А силата на тялото по този е безсилна - Въпросът ти за избора, надеждите ти боси, Животът ти е битка, хаотична и безспирна. Когато и инатa си безсмислен притаиш, Тайничко от другите в моменти като този, Уморен от лицемерие опитай да простиш На себе си за всичките загубени залози.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Elizabeth_Bennet
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-06
прочитания: 108
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43702
Съобщения: 186150
Лексикони: 1895
Коментари: 61867
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|