Вики III - Лято

Прожуря слънцето до болка
и жадни устни името мълвят.
Една самотна богомолка
се моли на зелени богове.

Там някъде сред пясък и омара,
сред глъч и скорпионов шум.
Самата ти, където се докара,
след всичките да съм и да не съм.

Порадвай се, че лятото е кратко
обичай и обичана бъди.
Нощес целувай все по-сладко
и утре пак наново се роди.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf