|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Малко тъжно...
Като стара чешма годините капят,
съдбоносно разбиват коритото
и отича се всичко в малка дупка на дъното,
и живота изтича, и пресъхват очите ни.
Пожълтелите спомени ожаднели надничат,
да ражкажат последно за себе си,
нямаш време обаче да се връщаш назад,
тук пред себе си имаш задачи...
Да погалиш децата си, да си върнеш усмивката,
осъзнал любовта да признаеш,
и последно... когато си потекъл към нищото,
само свойта душа ти да влачиш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 04.05.2008 г.
прочитания: 92
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158261
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 116
|
|
|
|
|
|
|
|
|
