Обичам вечер късно да си лягам. Обичам да отварям прозореца на свойта стая и да усещам полъха на вятъра. Обичам да правя всичко това между един и два часа през нощта. Защо?? Не мога да си обясня. Напоследък така се получава и сякаш точно тогава успявам да се докосна до света, до хармонията и спокойствието му, до нежността му... Знам ли вече... не мога да заспя без да надзърна през прозореца и да видя тъмната нощ, да чуя гласовете на птиците и да почувствам ласките на вятъра... след което си спомням за едно друго сърчице, което в този момент тъй сладко ,предполагам, спи и с усмивка на лицето, успокоена застилвам си леглото и необезспокоена си лягам. Спомням си отново току-що почувстваното и заспивам. Отправям се към страната на Сънищата и мечтите....
