Пий от чашата със сълзи, с болка изплакани , от моите очи. Хайде утоли своята жажда. Реки от сълзи... Плаче с мен небето. Навън пак вали.
Целували ли са те сълзи?! Знаеш ли как те докосват? Каква адска болка оставят техните следи? Любов като бог почитана, като икона носена в моето сърце, Всичко свърши. Ти жаждата си утоли. Аз бях изворчето от което пиеше ти..
Но всичко свърши, загубих смисъл да живея Ти бе моят живот, въздуха който аз дишах Нямам думи нямам вече и сълзи. Само техните следи останаха., като бяла лястовица отлетяха мечтите ми .
Всичко свято и истинско загубих, Изгубих теб.......