Ти си онзи, който говори с дъжда
и който облаците кара да плачат.
След тебе птиците уморени
пляскат с крила.
Унили и нервни дните се влачат.
Ти си моята нощна музика,
с която се приспивам сама,
когато искам себе си да забравя.
От тебе блика нежност,
но и много тъга.
Понякога не знам какво с тебе да правя.
Розовите души на най-тайните ми мечти
като пухкави глухарчета
далече в небето издухваш,
смееш се така, че сърцето ме боли.
Миг само, а после изведнъж избухваш...
Дали ще ми крещиш,
ще се смееш или ще мълчиш,
едно е сигурно -
безразлична не мога да бъда.
Дали ще те обичам лудо
или ще те мразя със страст -
ти си моето щастие
и най-суровата ми присъда.