БУМЕРАНГът на природата, когато го познах

Едно парче дърво,

откъснат клон

или прекъснат корен,

приело формата на бумеранг…

Изпратила го беше 

някога природата,

а аз така и не открих посланието.

Разглеждах само белезите,

бръчките по тялото,

оставили по него срещите…

с дъжда, които са наплакали листата му,

когато песента била за някого по-тъжна;

от бурята, която свила сняг на топка

във ъгъла на неговото тяло

и вледенила тръпката по пролетта,

защото искала от обичта му;

от стъпките на дивите кози,

превърнали сърцето му на пясък

да го раздават след копитата си на скалите;

от слънцето, изтичало по него

да запечата с топлината спомените му,

та да не ги отмие някога пороят на годините…

Един природен бумеранг

короната на перлата,

която е създало времето,

за да огледа нас чрез себе си

в отвореното за света око 

на някакво парче дърво,

събрало връщането ни

от търсенето…

Това е отговорът ми по темата за бумеранга, която си зададохме с karlos.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf