Завръщането на деня по стълбите, опрели къщите…

Завърнах се от дългото пътуване на търсене.

Във полумрака ме поведе пясъка 

на жадния за ласки бряг 

към синкавите улички на калдъръма

и пеещите дървени етажи на прозорците,

излъсканите каменни стени 

и болката, че пак ги пари спомена

на пръстите, държали руля в лодката…

А времето и днес направи свойта рязка

по ъгъла на старата ми къща -

от толкова изминали години, 

през него гледа дупка… отвор за вятъра, 

когато иска да ми погостува

и да ми донесе от тебе поздрави,

от ласката ти, дето не познава моята,

от бурята, която е играла със душата ти,

от погледа ти на обичащ някого,

от дъхавия край на водораслите,

които си улавял в мрежите

от приказките на русалките,

от светлото по дирята, 

която е пробягал твоя поглед,

подгонил мислите си по луната,

плискала лъчите си в прозореца на нощите ми…

А после ще издърпам себе си като душа

и ще последвам поздравите ти по вятъра,

ще гоним себе си сред закъснели минувачи

и ще броим по стъпките им времето,

което ще ни отведе ръцете 

до ветропокозателя на покрива

да гледаме как тази нощ заспива 

сред светещите силуети

на оглозганите от морето камъни

в изронения ръб на вълнолома…

След търсенето ми на някого

морето праща негово завръщане 

за нещото от него 

в откъснатите спомени 

от дъното на снимка…

Прегръщаме се 

с привечерното желание 

на вятъра за близост…

В отвореният син прозорец 

на компютъра,

затвори своята врата деня…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf