|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Да го потърсим
Слушаме дъждът по стъклата,
безкрайно познат, като вятъра,
като слънцето, като дъгата...
далечна и пъстра, и влюбена,
в хората и земята,
там отвисоко, подарена от Бога...
Имаме всичко, което не можем
да имаме, но нямаме това,
което мислим за свое,
ревниво пазейки го, го губиме... и боли ни,
и всъщност в тази болка се лъжем,
А животът е там, където е щастието...
да облечем дрехите за път, и да вървим,
към тъмното, от което се плашим.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 03.05.2008 г.
прочитания: 84
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158305
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 99
|
|
|
|
|
|
|
|
|
