|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Остави ме да падна
Давя се в самотно море,
което сама създадох от лъжите ви.
Червената пустиня, някога била косата ми,
оплита мислите ми и не виждам,
не разбирам, кога съм с теб и кога сама,
всичко изглежда лош сън!
Полет към нищото,
само това ми остана,
след всяко преображение аз страдах,
част от себе си изоставях,
за да има надежда за сладкия живот.
Изгрях на небосвода като черна дупка,
себе си самоизяждах и реалността отпращам,
там няма ги мечтите ми и сълзите ми,
те останаха назад с мене в миналото,
боли го и сърцето и душата и мен.
Някога мечтаех и желаех да съм перфектна,
но заблуждавах и не знаех каква съм,
аз съм тази, в която не искате са се превръщате,
тази, откоято бягате
и момичето останало само на пристана преди буря!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: cvetity
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-05-03
прочитания: 58
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43702
Съобщения: 186231
Лексикони: 1895
Коментари: 61873
SMS-и: 778
Снимки: 4583
|
|
|
|
|
|
|
|
|
