Инфантилно

 Ще понапиша тези редове,

изплакани за детство тихо,

където, мие пустош брегове,

и пошлоста не дебне скрито . 

Ще начертая къщата от моите  мечти,

с дъга и облаче в небето,

с което в дъжд от радостни лъжи,

играе си в илюзии детето. 

А после ще се просна в калта,

ръка подадена, аз ще отблъсна,

животът проста е игра,

ще стана пак, за работа ще се обръсна. 

И влакчето ще нарисувам там,

едно такова весело, чевръсто,

със пътници... и няма да съм сам,

пътувайки в поле околовръстно. 

Пак слънчице ще грее знам,

в пролетна омара белопръста,

а после пак ще бъда сам,

ще стана и за работа ще се обръсна. 

Навярно някой ден ще съжаля,

че в картинката не съм останал,

в онази чистата игра,

и нищичко не съм запазил.

 А утре пак ще стана аз,

за работа ще се обръсна,

за себе си ще бъда нежелан,

на другите ли... май ще им омръзна .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf