* Залез *

Луната избледнява на разсъмване,

небето се обагря във червено...

И колко често будна съм осъмвала

със поглед впит в небето озарено.

И наблюдавала съм как денят се ражда,

изпълнена с очакване и радост.

О, колко изгреви посрещнах със надежда!

А днес стоя в лице със своя залез!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mami
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-03
прочитания: 147
точки: 50 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43702
   Съобщения: 186150
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61867
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582