|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Раздвоение
Сърдитото малко човече седи,
присвито в най-тъмния ъгъл
и жално проплаква, и търка очи,
нещастно и скрипнало зъби...
Краката кръстосало, нощем не спи,
юмручета стиска до бяло
и нищо не иска, и само мълчи -
от яд е настръхнало цяло...
На слънце в градината, с книга в ръка,
опитах се да го поканя,
а то се отдръпна и ми изръмжа,
на мира да го оставя.
Направих му торта, и мелба, и джус -
не иска да вкуси и хапка...
Научих обидите му наизуст,
за колко съм гадна и жалка.
Опитах със музика - Верди, Сен-Санс,
хип-хоп, боса-нова, латино -
главата навело, люлее се в транс,
под вежди ме стрелка, чак синьо...
Разказах му как е прекрасен светът,
как то е красиво и силно,
как има към бъдното път -
то просто... от сълзи се срина...
И ето ни двамата как си седим...
и всеки е в своя си ъгъл.
Аз нещо чета - то сърдито мълчи,
а Аз-ът ни ходи объркан...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-03
прочитания: 73
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43701
Съобщения: 186052
Лексикони: 1895
Коментари: 61857
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
