В уличка малка в стария град,сгушена в еркерни къщи вековни,летните стъпки отвеждат ме пак -на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят,бризът заплита лъчите в коси ми,чайките с крясък в комините кацат,изпълнен е въздухът с дъх на закуми...
Бързат ми крачките по калдъръма...Морето ме вика от ляво, в завоя -бучи под скалата... Там съм. Пристъпвам.Окъпват вълните очи ми с прибоя...
