Човекът с волност на криле сред две стихии в синьо

Посвещавам на теб, Г.

“Зората  току-що е преминала на пръсти.”

Това си го помисли щом  за миг видя

от розовите й целувки 

в стъпките на гларуси по палубата,

по ъглите на лодките и в тяхното очакване

да видят слънцето,

когато ще огледа синьото на Бялото море 

в небето, скрило писъци от чайки…

А ти очакваш да спре през пръстите ти,

във въжетата,

от нетърпението да си единството 

от дишащото в тебе време

и двата свята на стихии в синьо.

Опитваш се да си представиш днес 

коя от двете ще покаже първа своя свят,

а другата ще си го предаде в лицето…

А ти ще търсиш в размисъл за тях

и свободата, която прави в теб

хармонията от двата необята …

Волен дух, стихия в дълбини

от тъмносиньо, необязваща духът си,

защото той е в нейната природа

и по-ефирно синьото,

най-безкрайното, ликът на времето

в отворената рамка на Вселената-небе…

Носът на яхтата сребрее ,

изпраща първите лъчи на слънцето

в немирни блясъци, по устни на вълни

и весело преследва гърбицата 

на кръглата земя при хоризонта.

Назад белят силуетите на твоя град,

притихнали в прегръдките 

на утринните изпарения.

Край фара бягат дрипави вълни,

опитват се да изгасят по него пламъка,

горил крилете им на пеперуди цяла нощ.

А той поклаща в такт зададеното време

и преподава приказките си 

на безразличното семейство гларуси,

избягали от мрежата на наблюдатели,

за да целуват любовта си 

без да има чужди погледи…

Светът е само твой, 

а ти си му прашинката,

която е оформена от времето

и има смисъл само, 

ако открие някога разковничето

за определянето 

на големината и величието…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf