Разтворени думи

Сега когато те видях

така пленителна

с коси оплетени от вятъра,

докоснал мекотата на коприна,

с очи кафяво-топли на кошута,

подгонена в любовен трепет

и с мигли дълги, чиято гъстота

потъва в блясъка

на погледа премрежен,

сега когато

в призрачното огледало на очите

се оглеждаше морето

с гребените бели на вълните

и стихват бурите,

превърнали душата на арена,

сега когато моят поглед

те обгърне с нежен полъх,

очите сякаш казват всичко

и думите, които липсват,

се разтварят в две ръце, чиито пръсти

и чувствителните връхчета по тях

докосваха косите руси,

дългите подвити мигли,

бялата извита шия

с мекота на кадифе

и които като че отварят

портите на Рая...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf