Разтворени думи
Сега когато те видях така пленителна с коси оплетени от вятъра, докоснал мекотата на коприна, с очи кафяво-топли на кошута, подгонена в любовен трепет и с мигли дълги, чиято гъстота потъва в блясъка на погледа премрежен, сега когато в призрачното огледало на очите се оглеждаше морето с гребените бели на вълните и стихват бурите, превърнали душата на арена, сега когато моят поглед те обгърне с нежен полъх, очите сякаш казват всичко и думите, които липсват, се разтварят в две ръце, чиито пръсти и чувствителните връхчета по тях докосваха косите руси, дългите подвити мигли, бялата извита шия с мекота на кадифе и които като че отварят портите на Рая...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stormbringer
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 02.05.2008 г.
прочитания: 108
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|