Горчив е данъкът
Баща ми ще продава бащин дом. И задушаващото чувство на предателство със дъждоносни облаци му пълни погледа и бръчките по челото сгъстява. И някак се смали и се прегърби. Пропуши пак. И странно и унесено говори и се движи - сякаш тръгва на много дълъг път без себе си... Разбирам го - без думи и движения. И песъчинките на ранните ми спомени бодат полепнали по мене - да ги изтръскам - просто невъзможно е... И мойто детство още там се крие, със мишките на стария таван. Люлее се на сухата кайсия във люлка от въже и от възглавница... И сънищата ми препускат като кончета към старата чешма със коритата. И всяка нощ изпиват жадно прошката, която баба някога ми даде... Горчив е данъкът. И няма издължаване пред мъртвите, живели в този дом... Сам да простиш на себе си - загърбил прага, с изгарящите сребърници в джоба ...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Довереница
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 02.05.2008 г.
прочитания: 57
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|