|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
нищо лично
доскоро бях
една такава гръмната -
на лапи четири
в небето стръмното,
набоден таралеж -
стърчат срели,
носът ми в локва кръв -
същинска Бовари,
а той -
Адонис, хоризонт, примамка
пирон в либидото на всяка самка,
и тук и там,
кокетен уж -
Мистерията Буф,
Муленът Руж,
перверзната пътечка в Хималаите,
змия с пера
из облака на маите,
цвъртях му френетично в клетката,
за осем ганглия на тарантула лепкава,
по голобрадия му склон
като бонбон
щом бях - не бях,
а пях,
в мъгла и прах,
живях - съвсем умрях,
хетера на Плутарх,
картинка в алманах -
до там разбрах...
пък то не било толкоз сложно,
макар, че още ципата ме гложди -
нагон себичен
под тектоника лирична,
и всъщност нищо
нищо строго лично...
сега съм няколко
надъвкана-изплюта,
будистка калиграфия за
"много люто",
а той е
Калиостро,
фавн и Лотрек,
и вечния жених
със кармата "Стар-трек".
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-02 г.
прочитания: 74
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42450
Съобщения: 166444
Лексикони: 1825
Коментари: 59089
SMS-и: 762
Снимки: 4404
|
|
|
|
|
|
|
|
|
