Кървави сълзи по лицето се стичат
и с тъжни очи тя поглежда света,
думи, които на смърт я обричат,
спомени вечни и пълни с тъга.
Стъпките бледи и тихият стон...
в главата й мислите бързо препускат.
За нея това е един блян,
а очите й сякаш да се отворят не искат.
Защо да поглежда отново напред?!
Смисълът далече при Него остана!
Той сърцето й превърна във лед,
щом да го обича даде й забрана.
Сега лежи тя сама на паважа,
стиснала здраво пистолет във ръка
и съжалява за това, което не каза,
за това, което скри от любовта.