Шанс

Поглеждам през прозореца навън,
ти седиш сам на празния подлез
и сякаш това е един ужасен сън,
на фона на красивия залез.
Не виждам във живота смисъл,
щом изпълнен е само с мечти,
от главата ми излита всяка мисъл,
когато вгледам се в твойте очи.
Но губя те някъде в безкрая,
скрит в цигарения дим,
да те видя - силно желая
и да потъна в погледа ти син.
След миг отново ти изчезваш
и повтаря се тази игра,
после назад се обръщаш, поглеждаш,
а по лицето ти личи тъга.
Търсиш нещо, но не знаеш какво,
оглеждаш се мрачно с надежда,
търсиш някого - не знаеш кого,
мисълта надалеч те отвежда.
Казваш, че за нищо не ти пука,
че само ти си на света
и животът ти е една скука.
Не е скука - мъка е и е тъга!
Загаси последната цигара
и живота си смело продължи,
измъкни се от затвора,
изпълнен със самота и лъжи.
Погледни в безкрая напред -
някой там те обича,
протяга ръцете си към теб
и нежно твоето име изрича.
Този "някой" съм аз, не разбра ли?
Виж как с поглед те изпивам!
Обичам те, за Бога, осъзна ли?
Истина е, знай  и не я скривам!